Резюме: Статията проследява спецификата на даоисткото трансцендиране „да бъдеш така от само себе си“ на базата на иконично-архетипния характер на китайските писмени знаци и на отразената в тях транссетивна чувствителност към динамиката на изначалния флуид ци. Конкретизира се „физиономичният“ принцип на трансцендиране посредством вътрешната светлина – пътят на безкрайно субтилизиращите се квантови нива на празнотата, […]
Резюме: В статията „Изображенията на Тара в системата на Атиша. Семантика на цветовете в тибетската иконография“ е направен кратък исторически преглед на въвеждането и развитието на почитанието към Тара в тибетския будизъм. Разгледани са отделни иконографски традиции в изобразяването на линията на 21 Тари. Фокусът е върху школата Гелуг и следваната от нея система на […]
Резюме: Една от четирите налични днес Абхидхарми, наречена Абхидхарма–коша–бхашям, е съставена през ІV в. от ученика на Буда, Васубандху. Макар да не е „официална“ част от Палийския канон, тя е шедьовър, наречен от самия Васубандху „Съкровищницата на Дхарма, написана за идните поколения“. Книгата Абхидхармакошабхашям се състои от девет глави. Първите осем съдържат около 598 коренни […]
Abstract: Sohrab Sepehri (1928-1980) is considered as one of the most influential contemporary poets and painters of Iran. He first started writing poetry by imitating the trend of free verse poetry known as “Nimaei”, however, he very soon found his own unique style and continued on in that trend. His works have been translated into […]
Резюме: Централизираната йерархична социална структура в Древна Тракия е обусловена от царската доктрина, определена от Александър Фол с техническото понятие „тракийски орфизъм“. В българската народностна култура са съхранени форми от орфическата вяра, която допуска всеки край да предшества ново начало. Следователно е възможно, дори необходимо, да се унаследяват и общностните взаимоотношения в социална структура от […]
Резюме: В настоящата статия е разгледан въпросът за произхода и разпространението на два религиозни култа (към Майката на боговете Кибела и нейния мъжки „съдружник“), чийто произход с голяма степен на вероятност е от Мала Азия. Събрани са наличните сведения за различните имена, места на почитане, изобразяване, приблизително време на появяване. Всички тези данни са подложени […]
Резюме: Смисловият айсберг е в Песен на песните 1:5 и е анализиран на базата на оригиналния ивритски текст: „Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.“ Това описание е декодирано за днешните читатели. В резултат на анализа са отличени пет смислови равнища в ивритския текст. Първото ниво е чернотата, назована […]
Резюме: Текстът се занимава с някои от аспектите на концепцията на Николай Кузански за мистическото съзерцание, като се опитва да засегне проблемите за обекта на това съзерцание, както и за конструирането на мистическо зрение. Мистическото съзерцание се отличава с особена комбинация от скриване и откриване на божествената същина. Николай Кузански интерпретира въпросното съчетание от скриване […]
Резюме: Текстът се съсредоточава върху нощната битка между Иаков и Бога от книга Битие на Светото Писание, която разглежда като реплика на драмата на спасението и образец на педагогическата стратегия на Бога. Особеното събитие се чете в два ключа: от една страна, като възлагане лице в лице на мисията на домостроителството, и от друга страна, […]
Резюме: Текстът демонстрира една от най-главните специфики на един много слабо познат регион в света – Вътрешна Азия, а именно грандиозният синтез тук на основните монотеистични и световни религии през I хил. сл. Хр. През тези 1000 години тук се разпространяват, а на моменти реализират и истински синтез, такива религии като (несторианското) християнство, юдаизмът, ислямът, […]
Резюме: През 1529 г. Мартин Лутер пише своя Малък Катехизис като средство за изясняване и преподаване на християнската вяра и нагледно показване как тя да бъде прилагана към всекидневния живот. Целта му е християните да не живеят и вярват като „безмозъчни прасета“, а като напълно интегрирани и осъзнати личности, които могат без срам да застанат […]
Резюме: Настоящият текст представлява опит да бъдат разгледани някои от кораничните послания, насочени към мюсюлманските жени, техните права и задължения. За да бъдат поставени в светлината на явното „покритите“ посалния, засягащи мюсюлмаснките жени в текста на Корана, които са низпослани да бъдат правила за живот в рамките на съвременната културна среда, се нуждаем от задълбочено […]
Резюме: В тази статия се прави опит да се покаже важността на историчността като необходима методическа стъпка в процеса на Кораничната херменевтика. Авторът предлага разбирането на религиозния текст да изхожда от неговата историческа и културно-понятийна реалност към съвремието, а не обратно. Анализът стига до заключение, че херменвтиката на религиозните текстове в рамката на тяхното историческо […]
Резюме: Предмет на обсъждане в статията са заимстването на мотиви от свещени за традиционните религии текстове и техните употреби в полето на холистичната спиритуалност. Описват се функциите на съдържателно редуцираните и деисторизирани текстови синтези за постигане на единение между „ум, тяло и дух“. Използва аналитичният потенциал на социологическата диагноза, която Георг Зимел прави на модерната […]
Резюме: Ако учението на Буда беше образувано около идеята за „Църква“ според смисъла, който Западът влага в това понятие, Дзен сигурно щеше да представлява непосилно бреме за практикуващите го. В света на християнството изживяването сатори съответства на религиозна трансформация. Такива състояния, най-близко до опита на Дзен, са онези мистични преживявания, свързани с отдаването на състоянието […]
Текстът представлява президентски адрес, изнесен пред Американското Ориенталско Общество (American Oriental Society) на неговата ежегодна среща в Кембридж на 2 Април 1929. Превод от английски език: доц. д-р Гергана Русева Преводът е направен по: Franklin Edgerton, The Upanishads: What do They Seek, and Why?; Journal of the American Oriental Society, Vol. 49 (1929), 97-121. […]
А ние: рожби на екстази, закърмени със свобода, не можем умно да се пазим и да не оставяме следа. Димитър Зашев. Из „05.03.1953“ (от стихосбирката „Лéта и Цвят“, 2003) Когато препрочитах, като ръкописи или във вида, в който първоначално са се появили, излизащите сега в „Пирон“ малки съчинения от философа, поета, преводачa проф. Димитър Зашев […]
Всяко правило, всяка норма, всяка общност се конституира, като произвежда някакъв остатък, нещо в повече, нещо, което не се вписва и изглежда излишно. Излишното бива отхвърляно или наказвано, защото не може да бъде овладяно. И тъй като живеем в една смесена и нехомогенна вселена, винаги рискуваме да се окажем в сферата на излишното и да […]
Резюме: В статията се анализират понятията „контекст“ и „излишно“. Изложението е разделено на три части, като в първата са скицирани основни съвременни тенденции върху осмислянето на контекста и са дадени работни определения на ключови понятия. Във втората са съпоставени радикалните теоретични репонятизации на Стивън Пепър и Готхард Гюнтер през идеите им за контекстуализма, danda, поликонтекстурата […]
Резюме: Поговорката „Който не работи, не трябва да яде“ е позната на всякакви народи, а на български език съществуват дори авторски приказки със същото заглавие. Тези версии създават впечатлението, че са част от фолклорното наследство, но издирването на образците им разкрива неочаквани резултати. Точно такива приказки няма записани. В съхранените мързелът се лекува не чрез […]
Резюме: Темата за излишното ще бъде разгледана през фигурата на клошаря: конституирането на неговото тяло и предметния му свят. Основният мотив е свързан с битийния статус на предметността. Тук излишното се мисли като десубстанциализиране на вещта и едновременно като специфично усилие за нейното възстановяване и функциониране. Особен интерес от тази гледна точка представлява дрехата и […]
Резюме: Статията се занимава с въпроса за излишността на историята на философията, поставян и днес в определени кръгове. Чрез една кратка история на историята на философията съвременната продуктивна история на философията се описва като диалог с философи, физически мъртви, но живи в полето на културата. Тя се обсъжда като необходима база за създаването на привилегирована […]
Макар интегрирано в Аристотеловия корпус, съчинението, запазено под заглавието „Проблеми“ (или „Природонаучни проблеми“), по всяка вероятност не е автентично. Въпреки това то е стриктно перипатетическо по дух, много голяма част от аргументите без съмнение възхождат към места от автентични Аристотелови съчинения. Затова се приема, че съчинението е възникнало в средите на последователите на Аристотел и […]
Резюме: Текстът цели да бъде дескриптивно въведение към първия въпрос от тридесета книга на Псевдо-Аристотеловите „Проблеми“, посветен на меланхолията. Проблемът за меланхолията тук е разгледан през призмата на понятието за излишно. Псевдо-Аристотел успява да покаже по какъв начин меланхолията (черната жлъчка в тялото) трансформира излишното (разбирано като това, което е в повече и трябва да […]
Резюме: В основата си тази статия е опит за проблематизиране на неврозата, което преминава през отказ от признаване и усилие за преодоляване на голяма част от психологическите дискурси, циркулиращи в публичното пространство. В статията твърдя, следвайки Дельоз и Гатари, че неврозата не е патология, девиация от нормалността, а е по-скоро нормалността, изведена от специфичните отношения, […]
Резюме: Предлаганият текст стъпва върху анализ на биографични интервюта и фокус групи с родители и по-точно майки на хора с увреждания (интелектуални и физически затруднения). Разказаното в интервютата разкрива едно особено преживяване и артикулиране на асоциализацията и маргинализацията, отключена от ежедневната грижата за децата. Личността на майката се конструира и представя като ненужен и излишен […]
Резюме: Статията съсредоточава вниманието си върху някои съвременни трансхуманистични проекти за бъдещето на образованието и свързаните с тях актуални негативни процеси и тенденции в училищното образование. Текстът проблематизира антропологическите последствия от предвидените образователни трансформации, прицелени в радикалната реконструкция/деструкция на училището посредством усилващите биотехнологии. Ключови думи: образование, ИКТ, НБИК, трансхуманизъм, усилващи технологии. Наталия Христова е главен […]
Резюме: Текстът си поставя за цел да изследва опозицията между два типа комуникация в съвременния дигитален свят: от една страна, на натрупването и складирането на данни и, от друга – на автоматично изчезващата информация. Във фокуса е поставено мобилното приложение Snapchat – социална медия, в която съдържанието се споделя за ограничен период от време, технология […]
Резюме: В една постчовешка перспектива на трансформации и утопични инвенции изниква проблемът за сложното взаимодействие между органична и технологична телесност, както и за фантазмените представи, свързани с тяхното взаимопроникване. Утопичните визии за онова, което предстои, неизбежно се филтрират през желанията и фантазиите на крайното органично същество, докато процесът на трансформация се мисли предимно през телесността […]
Резюме: В повечето европейски градове днес в перифериите живеят много повече хора, отколкото в градските ядра. Въпреки това периферните пространства получават много по-малко обществено внимание от тези иконографски пространства в центъра, които поставят имиджа на града на картата на конкурентния глобален градски маркетинг. Едни от парадигматичните пространства, които днес може да се открият в перифериите […]
Резюме: Текстът изследва идеята за „излишното” (overbodig, overbodigheid) в работите на нидерландския поет Рутхер Копланд (1934-2012) въз основа на някои негови стихотворения, есета и интервюта. Ключови думи: Копланд, излишното Боряна Кацарска (1967, София) е доктор по философия. Автор е на монография върху творчеството на В. Кандински, на две книги с поезия, както и на редица […]
Резюме: Статията поставя въпроса за връзката между ритъма на стиха и представата за предсказуемост на живота, като взема за отправна точка стихотворението на Вл. Набоков Как бледная заря, мой стих негромок, и метафората „излишна сричка” в този текст. Излишността на елемент – житейски или ритмичен – може да бъде дефинирана само спрямо идея за норма […]
Резюме: Статията разглежда тематизирането на излишното във фантастичната новела на А. С. Байът „Джин в окото на славея“, в която главната героиня, учен-наратолог, посещава конференция в Истанбул и скоро след това случайно освобождава джин от стъклена бутилка. През историите, които взаимно си разказват героинята и джинът, а също през изнесените на конференцията доклади, текстът повдига […]
Резюме: Концептът „излишни хора“ възнква в руската литерату през 50-те години на ХІХ век и постепенно се пренася в извънлитературна среда, превръщайки се в идеологема. Статията прави опит да изследва явлението в пространството на руската драматургия, започвайи от Грибоедов и достигайки до драматурзите от края на ХІХ – началото на ХХ век Лев Толстой, Антон […]
Резюме: Как може да се разкаже за особеното, прекомерното, хаотичното? В последния си роман „Космос“ (1965) Витолд Гомбрович излива множество антиномии и парадокси, които преливат от излишък към недостиг, размиват подробност и същина. Последната капка понякога поражда хаос, друг път – безредие, дори различни видове хаоси и безредия. Какви са те и доколко зависят от […]
Резюме: Текстът разглежда японското авангардно движение Гутай, активно в следвоенния период, между 1955 и 1972 г., фокусирайки се върху неговите връзки с големите западни движения (и тенденции) в изкуството по това време и позицията му на периферия по отношение на основните културни центрове като Ню Йорк, Париж, Лондон и пр. Тази позиция предопределя за движението, без […]
Резюме: Статията поставя въпроса за отношенията между хибридното и излишното (свръхизобилното), проследявайки го до проблема за безкрайността. Безкрайната сложност на материалния свят, на организмите, на културите, на произведенията на изкуството, занимава модерната епоха от самото й начало. Тази безкрайна сложност създава свръхизобилие от материал за изследване във всички дисциплини. За целите на повечето изследвания това […]
От историческа гледна точка наратологията е една все още неустановена научна дисциплина. Неустановена в смисъл, че в хода на нейното динамично развитие всички тези и понятийни формулировки на най-видните й представители остават или недокрай разработени и адекватно конкретизирани, или биват преработени в други свои версии, смятани за по-адекватни от предишните. Това обстоятелство съответства на интенцията […]
Цветан Тодоров (1939 – 2017) e българо-френски философ, литературен критик и теоретик на културата. Автор е на многобройни научни съчинения и есета, оказали решаващо влияние върху антропологията, социологията, семиотиката, литературната теория, историята и теорията на културата. Популяризатор на теорията и методологията на Руския формализъм, ученик на Ролан Барт и един от най-видните учени структуралисти със […]
Христо Михайлов Тодоров е български литературен теоретик и историк, роден на 12 април 1938 г. в София и починал на 45 години на 8 август 1983 г. в София. Завършва френска филология в Софийския университет през 1961 г. От 1963 г. е асистент, а от 1978 г. – доцент по нова френска литература в СУ. […]
Джералд Принс е американски литературен теоретик. Преподава Романистика в Пенсилванския университет. Водещ учен по наративна поетика, един от най-влиятелните наратолози от поколението на 1970-те, спомогнал за оформянето на самата научна дисциплина, въвеждайки ключови идеи и понятия като наративност, наративен адресат, извън-разказано и наративна граматика. През 2013 г. е удостоен с наградата за цялостен принос „Уейн […]
Резюме: Задачата на този текст е да представи съществени измерения и залози на метода на философската фигурология, разработен през последното десетилетие. Централно внимание е отделено на понятието фигура, предефинирано в този контекст на основата на генеалогически и структурно-семантичен анализ. То е свързано с опита за обвързване на постановките на модалния анализ на повествованието и на […]
Резюме: В статията се разглежда отношението между наративните модалности и гледната точка с помощта на наратологичната теория на Христо Тодоров, представител на Българската гийомистка школа. Първо се посочва мултимодалността на наративната модална логика с комбинацията й от различни типове модални категории (алетични, деонтични, волитивни и т.н.) После се въвежда разграничението на Хр. Тодоров между модални […]
Резюме: В настоящия експериментален текст ще се опитам да покажа как формалното указване като подход направлява прехода от наративна към фигуративна потенциалност. Функцията на илюстриктурата – хибриден концепт, в който мисля като скачени „стриктура“ (Дарин Тенев) и „илюстрация“ (Боян Манчев) – да ограничава въображението до модели и в същото време да взривява логиката на тези […]
Мари-Лор Райън е независим учен в полето на литературната теория и критика. Публикувала е няколко значими изследвания върху наратологията и киберкултурата. В периода 2010-2011 г. тя е сътрудник на Университета в Майнц, където провежда изследване върху наратива, присъстващ в разнообразието от съвременни медии. Редактор е и на няколко академични списания, посветени на проблемите на разказа, […]
Резюме: Текстът се занимава с проблематичното отношение на съвременния музей към разказа в постмодерната ситуация, белязано от два привидно противостоящи си, но не напълно взаимоизключващи се фактора – предполагаемия край на големите разкази и призива към разказност. Разгледани са спецификата на музейния наратив и трите основни стратегии на музеите в отговор на тази дилема: употреба […]
Брита Найцел е гостуващ преподавател по теория на медиите в Университета за изкуства и промишлен дизайн в Линц. Занимава се с изследвания на театъра, киното и телевизията и от петнайсет години работи в областта на изследванията върху игрите. Има многобройни публикации върху теорията и историята компютърните игри, засягащи темите за наративността, увлекателността, интерактивността и саморефлексията […]
В „Наратив и алгоритъм при видеоигрите“ Еньо Стоянов сблъсква тезите на влиятелния изследовател на новите медии Лев Манович за „базата данни“ като нова символна форма, при която парадигматичната ос се е сдобила с актуалност, а синтагматичната се е виртуализирала, с предложенията на Миглена Николчина за осмисляне на наратива на видеоигрите като композиционно разгръщане на „играта […]
Резюмe: Текстът наблюдава ролята на разказвача в традиционния роман на реализма и наративните техники на романа на модернизма, сравнявайки фигурата на автора при Толстой и Вирджиния Улф. Ключови думи: реализъм, модернизъм, Толстой, Вирджиния Улф, наратология, всевиждащия разказвач, поток на съзнанието Райко Байчев е докторант по „Култура и литература на ХХ–ХХI век“ в Софийския университет. Дисертацията […]
Резюме: Наративът в изобразителното изкуство – разказът за твореца, творбата и връзката помежду им, е неизменна част от търговията с произведения. Статията разглежда скорошния пример с продажбата на едно произведение и на една история – тази на творбата Salvator Mundi. Медийният и маркетингов шедьовър на организирания от „Кристис“ търг и наративът за „Изгубеният Леонардо“ ни […]
Резюме: Статията разглежда промените в разпространението на наративни работи с оглед развитието на интернет-технологията в последните 30 години. Текстът представя промените в медиите, формата и съдържанието на културните продукти като последица от дигитализацията и разглежда новите форми на разказване на истории в контекста на класическата наратология. Ключови думи: дигитализация, глобализация, медии, Нова медия, видеоигри, интернет […]
Резюме: Този текст описва сложния и методологически разноречив контекст на съвременните автобиографични изследвания, една изключително богата съвременна научна област. Тя се оказва нестабилно обединена, състои се от различни традиции и е белязана от разрив между хуманитарните и социални науки. Последното води не само до разбягващи се и недиалогични методологически и технически подходи при изследванията, но […]
Настоящият брой на сп. Пирон е продължение на миналогодишната, шеста поред интердисциплинарна конференция, посветена на културната история на съвременността. С основна тема „Контекст и контекстуализации“, миналогодишното събиране в Априлци беше изпълнено с много смислени и оригинални подходи към проблема за контекста. Радостно е, че този брой ще успее да остави следа от това събитие, но […]
Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски […]
Жак Дерида (1930-2004) е френски философ с принос в работата върху философските концепти и историцизирането на смисъла в дискурса на философията. Световна рецепция получава въведеният от него похват на деконструкцията – апоретична текстуална стратегия, изведена в хода на преосмислянето на опозициите, конструиращи философския дискурс. Ранните му текстове тематизират пренебрегването на писмеността във философска традиция. В […]
Джон Сърл (1932 г.) е американски философ, чиято работа върху теорията на речевите актове през 60-те и 70-те на ХХ век оказва огромно влияние върху аналитичната философия и го прави световно известен. По-късно развива своя философия на интенционалността, за да се насочи през 90-те към изследване на конструирането на социалната реалност. Ключови негови книги са: Speech […]
Жак Дерида (1930-2004) е френски философ с принос в работата върху философските концепти и историцизирането на смисъла в дискурса на философията. Световна рецепция получава въведеният от него похват на деконструкцията – апоретична текстуална стратегия, изведена в хода на преосмислянето на опозициите, конструиращи философския дискурс. Ранните му текстове тематизират пренебрегването на писмеността във философска традиция. В […]
Дейвид Люис (1941-2001) е един от най-големите философи в аналитичната традиция. Най-известните му приноси са в областта на модалната логика и анализа на контрафактуалните изказвания. В излязлата през 1986 г. нашумяла книга On the Plurality of Worlds (заглавие, звучащо като отглас от това на диалозите, издадени от Бернар дьо Фонтенел през 1686), Люис защитава крайна […]
Мануел де Ланда е американски философ и творец, чиято работа е с фокус върху самоорганизацията на материята и енергията. Онтологическият му проект очертава връзката на идеите на Жил Дельоз с различни проблеми в съвременната математика, физика, биология и архитектура. Предложеният тук текст е превод на първата глава от неговата книга „Интензивна наука и виртуална философия“ […]
Резюме: Първата част на статията демонстрира, че понятието „контекст“, макар и да е твърде често употребявано във всекидневието и науката, е квазипонятие. Не разполагаме с ясно дефинирано значение на „контекст“ – напротив, в „контекста“ са насложени серия от неясноти, които статията се опитва да покаже. „Контекстуалната зависимост“ също е редуктивна фигура, която при това е […]
Резюме: Статията твърди, че контекстът е продукт на контекстуализиране, че контекстуализирането е елемент не само на всекидневната или критическата интерпретация, но и на мащабни апарати като полицията, както и че контекстуализирането се характеризира със специфична икономия. Ще опитам да покажа, че големите данни са променили радикално икономията на полицейското контекстуализиране, правейки възможно прилагането на статистически […]
Резюме: „Контекст“ е релационно понятие, част от двойка. В този смисъл то е отношение, а не нещо; и въпросът е какво е това отношение. Тезата преплита идеи на Ян Хакинг, Ървинг Гофман, Грегъри Бейтсън: контекстът е отношение на интимност, в което контекстуализираното „нещо“ се изгражда чрез аналогия и логически парадокс. Институционално-практическата плътност на тези фигури […]
Резюме: Текстът предлага позиция, съчетаваща наблюдения от няколко автори, според която Ницшевите фигури Аполон и Дионис са победени от неочакван противник – един разтревожен за здравето си Нарцис. Показано е как подобни архетипни фигури, въпреки че са в известен смисъл социологически фикции, помагат да опишем съвременния социален и културен контекст. Предложена е също така хипотезата, […]
Резюме: Настоящата статия тръгва от питане за жизнеспособността и приложимостта на концепцията за политически театър в съвременни условия. Тя цели да очертае механизмите, по които писане за театър би произвело политически ефекти. За примерен текст е взет „Хамлетмашина“ – провокативна, неконвенционална постдраматична (анти)пиеса на източногерманския драматург Хайнер Мюлер. През понятието за ризома на Дельоз и […]
Резюме: Текстът разглежда някои нива на разгръщане на т.нар. „смесена реалност“ през призмата на един феномен на популярната култура – играта за мобилни устройства Pokemon Go. За да се проследят различните значения и употреби на комбинацията между виртуална, добавена (augmented) и физическа реалност, се изследват няколко възможни посоки: 1) Pokemon Go в контекста на все […]
Резюме: Преди сто години Марсел Дюшан скандализира света на изкуството с произведението си „Фонтан“. Обърнатият писоар на французина задава множество въпроси, основният сред които е този за контекста – в какъв именно контекст изкуството става разбираемо като такова. През изминалия век този въпрос става все по-централен за света на изкуството и придобива нова актуалност днес […]
Резюме: Текстът очертава източно-западната интелектуална мрежа на вече вътрешно отчуждената Christianitas от последните десетилетия на XII век. Той се опитва да я обясни през един симптоматичен случай: рецепцията и въздействието на De minoritate ac aequalitate Filii hominis ad Deum Patrem – текст на Уго Етериано (род. ок. 1120 – поч. 1182), резултат от участието му […]
for english see below ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА НЕЧОВЕШКОТО Всяка епоха има своите Сфинксове – такива, каквито е заслужила. В началото на XX век шумният, натрапващ се сфинкс изглежда е бил Голямата война. За цели загубени в нея поколения тя е била надмогващо събитие, което изземва, стъписва въображението със своята прекомерност. Като че ли самото […]
В началото на май 1934 г. Валтер Бенямин получава покана от главния редактор на берлинския вестник Jüdische Rundschau Роберт Велч да напише съчинение по случай десетгодишнината от смъртта на Франц Кафка. Тъй като Бенямин отдавна замисля съчинение върху Кафка, той успява да напише есето за няколко месеца, така че то е публикувано за първи път […]
Валтер Зокел е роден във Виена през декември 1917 г. Напуска родината си през 1938 г. след аншлуса на Австрия към Третия Райх и на 21 години пристига в Ню Йорк. С препоръка, дадена му от Томас Ман, Зокел получава стипендия от университета Рутгерс и става виден учен. В близо 50-годишната си кариера Зокел е […]
Морис Бланшо (1907–2003) е един от най-интересните и проникновени френски литературни критици на миналото столетие – писател, който смята, че литературата е онзи необичаен език, чрез който можем да схванем пределните възможности на нашето битие, у когото фикция и теоретично знание, мисъл и измислица се разколебават в своето взаимопроникване, и чиято основна идея – дълбокото сродство […]
Публикуваният тук превод е направен по: Stanley Corngold, “The Structure of Kafka’s Metamorphosis”, Kafka’s ‘Die Verwandlung’: Metamorphosis of the Metaphor, достъпен онлайн на адрес: https://www.academia.edu/ Превод от английски език: Ангел Игов Стенли Корнголд – Структурата на „Преображението“ (pdf) The Structure of Kafka’s “Metamorphosis” Stanley Corngold The translation published here is based on: […]
Алън Тайър е почетен професор (Curators’ Distinguished Professor Emeritus) в Университета на Мисури-Колумбия и постоянен сътрудник в Clare Hall, Кеймбридж. Получава докторска степен по романски езици от Университета в Уисконсин. Автор е на книги за писатели като Селин, Кьоно, Пруст, Кафка, Музил, както и за литературна теория и литература и наука. Преведеният тук откъс е […]
Резюме: Изложението набелязва възлови моменти и въпроси за рецепцията на Франц Кафка и неговото творчество в България до 1989 г. В контекста на европейската рецепция на Кафка в периода на Студената война се оглеждат опитите на Николай Дончев, Минко Николов, Димитър Статков и най-вече на Димитър Стоевски отделни творби на Кафка да стигнат и до българския […]
Резюме: Статията е фокусирана върху енигматичното изречение „War er ein Tier, da ihn Musik so ergriff?“ и съдържащия го „музикален епизод“ от „Преображението“ на Кафка, като го интерпретира в три взаимосвързани контекста – определени идиосинкразии на писателя, синхронен срез на периода, когато новелата е създадена, и развойните тенденции на литературния модернизъм откъм 1911 до 1924 […]
Резюме: Тръгвайки от характеристиките на специфичния начин на разказване, статията изследва напреженията между разказваните събития и тяхната оценка и тълкувание и скритото зад разказа в 3. л. присъствие на един преживяващ и същевременно коментиращ Аз. В реконструкцията на миналите метаморфози в семейството и в старателното игнориране на протичащите в момента промени става видима връзката между […]
Резюме: Текстът проследява някои водещи теоретични дебати и историографски тенденции в изследванията на евгеничните дискурси. Наред с това са очертани концептуални ядра на евгениката в световен мащаб – теми, понятия, реторически фигури и практически ефекти. Те са разпознати като елементи в общо биополитическо поле, включени в сложни отношения на „привличане“ и „отблъскване“ със „съседни“ дискурси: […]
Резюме: Настоящият текст предлага четене на известната новела на Кафка през фигурите на чудовищното, биополитиките и границите на човешкото. Чудовището в текста обаче е особено: то е ungeheueres Ungeziefer (несполучливо превеждано на български като „хлебарка“ и „чудовищно насекомо“), нещо с неизразима непоносимост; не толкова страшно и ужасно, колкото отблъскващо, срамно и отвратително, скандално-възмутително. Грегор-чудовището-хлебарка е […]
Резюме: Тръгвайки от неопределеността на съществото, в което се превръща Грегор Замза, а оттам и от невъзможността да се даде ясен визуален образ за него, текстът развива асоциативната връзка между три непоносими за човешкия поглед фигури: ungeheueres Ungeziefer, мюсюлманина в концентрационния лагер (Der Muselmann) и Горгона Медуза. Докато връзката между фигурите на мюсюлманина и Горгоната […]
The Way towards a Cover: a Conversation on the Illustrations to “The Metamorphosis” Chavdar Ghiuselev and Alexander Kiossev Чавдар Гюзелев и Александър Кьосев – Пътят към една корица (pdf)
for english see below На 29 август 2016 г., по време на международен конгрес по геология, работна група от различни университети предлага на Международната комисия по стратиграфия доклад, който настоява на официалното и формално признаване на една нова геологическа епоха – антропоценът. Понятието, създадено през 60-те години на XX в. и популяризирано чрез работите на […]
„Изверги. Манифест за нечовешки театър“ е теоретична акция, основана на паратекстовете на две представления на МЕТЕОР, „Франкенщайн или Новата Пандора“ (2011) и „Фаетон: Изверги“ (2013) и развиваща материалите, публикувани под заглавието „Новата Пандора“ в „Литературен вестник“ (бр. 13, 2012), както и едноименната лекция на Боян Манчев в Берлинския Фолксбюне (януари, 2013), всички гравитиращи около въпроса за […]
Abstract: This essay compares six dogs who appear in the margins of four texts and two films, examining how they serve in the narratives as proxies or prostheses for plot and character. The first pair are from the two versions of Flaubert’s L’Éducation sentimentale (1845 and 1869) and feature at key turning-points in the protagonist’s […]
Джорджо Агамбен е италиански философ и теоретик. Една от най-влиятелните фигури в съвременната политическа философия, Агамбен е известен преди всичко с понятия като homo sacer, голия живот и извънредното положение. Ранните му съчинения обаче са свързани с късносредновековната и ренесансовата култура и литература, както и с анализи на художествена литература. През 90-те години издава трудовете […]
Резюме: Статията предлага анализ на два литературни текста, които по своя жанр се разполагат между утопията и антиутопията – повестта „Джан“ на Андрей Платонов, писана в началото ХХ век, и романът „Възможност за остров“ на Мишел Уелбек, писан в началото на ХХI век. Текстът разглежда възможността за щастие в условия на робство, или „естествено поданичество“ […]
Резюме: Текстът разглежда различни нива на писане на нечовешкото при Джойс – от тематично-образното до експериментално-техническото. Поставената задача е да се открои нечовешкото като нова форма на трансхуамнизъм (по Миглена Николчина) и даде един възможен отговор, през литературна илюстрация, на Хайдегеровия въпрос: как да дадем нов смисъл на понятието „хуманизъм”? През примери от различни произведения […]
Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски […]
Красимир Терзиев (Добрич, 1969) е доктор по културна антропология към Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ (2012). Завършва живопис в Национална художествена академия (1997). Негови работи са показвани в международни изложби и филмови фестивали по света. През 2015 г. изд. „Изток-Запад“ публикува монография, обхващаща работата му от 2002 до 2015 г., със заглавие „Между миналото, което […]
Дона Харауей е професор в Калифорнийския университет Санта Круз. Научните й интереси са насочени главно към връзката между науката, технологиите и феминизма. Автор е на многобройни научни трудове и изследвания, сред които най-важни са „Манифест на киборга: наука, технология и социалистически феминизъм през късния двадесети век“ и „Ситуирани знания: проблемът за науката във феминизма и […]
Резюме: Изложението по-надолу поставя въпроса, дали машината може да мисли, през призмата на съвременния доминантен натурализъм, като се демонстрира неговата вътрешна непоследователност. Вместо това една последователна натуралистична позиция би трябвало да се обърне към опосредяващите мрежи между материята, контекста и органичното мислещо, а не само към универсалните и абстрактни изчислителни алгоритми, както по-често се случва. […]
Резюме: Uncanny valley (不気味の谷現象) е идея, въведена от японския професор по роботика Масахиро Мори през 1970 г. Хипотезата на Мори може да се редуцира до твърдението, че антропоморфните машини предизвикват обезпокоително-странен ефект поради несъвършената си прилика с човека. Хуманоидите изглеждат почти като хора, но отстоянието на това почти предизвиква горещи дебати. Появяват се две тенденции […]
Резюме: През последните двадесет години въпросът за приложимостта на биотехнологиите в процесите на подобряване на човешката природа и изкуственото оптимизиране на нейните основни структурни компоненти се превърна в неизменна част от далеч по-големия и значим въпрос за това, какво означава да бъдеш човек през ХХI век. В настоящия текст ще се опитам да очертая основните […]
Резюме: Текстът проследява някои от актуалните трансформации във визиите за човешкото, настъпващи в следствие на дигиталната ера, на все по-повсеместното използване на определени дигитални диспозитиви. Така например управлението чрез алгоритми, налагащо се след Big Data и Data Мaining-анализа, цели тъкмо да суспендира в името на сигурността, контрола и предвидимостта определени източници на несигурност като субективността, […]
Реза Негарестани е ирански философ и писател. Работите му са свързвани с философските нагласи на спекулативния рационализъм и рационалистичния универсализъм. Наред с множество философски статии и изследвания, Негарестани е автор и на книгата „Циклонопедия: Сводка с анонимни материали“ (2008), принадлежаща към авангардния жанр на теоретичната фикция. Статията „Бремето на нечовешкото“ (The Labour of the Inhuman) […]
