Резюме: Статията е опит да се преразгледат формите и смисъла на съдебните процеси срещу животните в средновековието, но и в ранната модерност. Той не се основава изцяло, но се възползва от методология, изследваща манталитета на някогашните социални актьори през собствените им писмени свидетелства и по този начин цели да се предпази от идеологизираната преценка на […]

Резюме: Статията идентифицира определени значения на психиатричното понятие „морална лудост“, така, както се използват, дискутират и/или критикуват в българска културноисторическа среда от края на XIX век до Втората световна война. На първо място са фиксирани ключови елементи на понятието в западния психиатричен дискурс. На следващо място, анализът хвърля светлина върху местни конструкции на „морално лудите“ […]

Резюме: Във фокуса на текста са конкретни прояви на новия мит за еко/био идентичност в контекста на социалната мрежа фейсбук, изследвани като техника за откъсване от човешкото, асоциирано с недостатъците на тялото – болести, страдания, смърт. „Здравословният“ начин на живот (видян под формата на вегетарианство, веганство, суровоядство) се представя като опит за измъкване от човешкото […]

Резюме: Текстът работи с късните бележки на Ницше („Воля за власт“), за да покаже, че неговата добре известна критика на „субекта на действието“ има двоен систематичен ефект: От една страна, тя води до дехуманизиране на човека: Ницше унищожава възможността за есенциалистка антропология като „лишава“ човешката действеност от какъв да е примордиален образ и форма. Тази […]

Фредерик Нера е френски философ, бивш директор на програма в „Международния колеж по философия“ в Париж, преподавател по сравнително литературознание в университета Уисконсин-Медисън (САЩ) и редактор в няколко научни списания. Академичните му интереси са свързани с политическата екология, а в полето на съвременната философия се опитва да установи един „нов екзистенциализъм“. Автор е на множество […]

Докато подготвяхме новия брой на Пирон, образът на борбата между Херакъл и Антей започна, първоначално спорадично, а след това все по-настойчиво, да съпровожда въображението ни в прочита на текстовете, събрани тук. Този образ, създаден от Лукас Кранах Стари в първата половина на ХVІ век, ни се стори вълнуващ най-напред заради контраста между сюжета, който представя, […]

Ключови думи: образ, памет, време, движение, застиване, напрежение, междина, диалектика, формула на патоса Джорджо Агамбен (р. 1942 г.) е италиански философ и теоретик. Една от най-влиятелните фигури в съвременната политическа философия, Агамбен е известен преди всичко с понятия като homo sacer, голия живот и извънредното положение. Ранните му съчинения обаче са свързани с изследванията на […]

Резюме: Изследването на образите и мотивите в историята на изкуството може да има и доста ексцентрични страни. В проследяването на историята на един образ немският историк на изкуството Аби Варбург стига чак до древни ритуали и практики, които се отлагат в изкуството и през него живеят своя призрачен живот през вековете. Авторът на идеята за […]

Ключови думи: атлас, фотография, памет, следвоенно изкуство, Герхард Рихтер, колаж/монтаж Бенджамин Бъкло (р. 1941) е историк и теоретик на изкуството, професор в Харвард, един от най-значимите изследователи на следвоенното изкуство. Сред множеството му книги са двата тома със събрани есета „Неоавангард и културна индустрия. Есета върху европейското и американското изкуство от 1955 до 1975“ (2000) […]

Ключови думи: образ, памет, антропология, история на изкуството, Античност, Ренесанс, послеживот, атлас Аби Варбург (1866 – 1929 г.) е немски историк и теоретик на изкуството, антрополог и културолог, известен с иновативната си методология. Често е приеман за родоначалник на иконологическите изследвания през XX в. Ранните му трудове са посветени на изкуството на италианския, а по-късно […]

Резюме: Предлагам да мислим перформатива „Това е истина!“ по аналогия със заповеди от типа: „Вземи за образец!“, „Помни!“, „Прави така!“, „Повтаряй винаги по същия начин!“. Казването на истината е специфичен перформатив, речево устройство, чрез което се прекъсва вече възникнало съмнение и се изисква (оттук-нататък) помнене и буквално повторение на дадено изказване, теория, разказ, вещ, но […]

Резюме: Текстът разглежда две тенденции в руското кино от 20-те години на ХХ век: едната, свързана с работите на руския авангардист Дзига Вертов в полето на субективното документално кино и поетическите хроники, а другата – с филмите на Есфир Шуб („Падането на династията Романови“), изградени върху откъси от дореволюционни хроники. Коментират се опитите на Вертов […]

Резюме: Куиър употребата на време и пространство се развива в опозиция на семейната, хетеросексуалната и репродуктивната институция. Куиър субкултурите създават алтернативни темпоралности, допускащи представянето на бъдеще извън логиката на парадигматични означаващи като раждане, брак, възпроизвеждане и смърт. Не е изненадващо, че в куиър общности, за които публичната памет по-често е дефинирана от отсъствие и негативизъм, […]

Резюме: Текстът има за цел да изследва и проучи своеобразния и хетерогенен генезис на картините на художника Франсис Бейкън, да направи опит за генеалогия на визуалните образи на неговата маслена живопис. Ще бъдат мислени, анализирани и четени в дълбочина и от различни интердисциплинарни перспективи и с разнообразна методологична оптика: техниката и технологията на живописване и […]

Резюме: Текстът поставя въпроса за статута на художествената фотография в съвременната масова техно-демократизация на света и заедно с това разглежда практиките на постфотографията като реакция на институционализацията и завършеността на модерния фотографски канон. Чрез анализ на произведенията на две от емблематичните имена на фотоконцептуализма Джеф Уол и Андреас Гурски са изведени основни характеристики на постфотографията. […]

Резюме: В статията се разглежда проблемът за невъзможността да се изрази другостта на преживяванията на животните чрез езика. Анализира се сравнението между Холокоста и промишлените кланици, направено от организацията РЕТА в кампанията Holocaust On Your Plate. Този анализ е проведен в контекстуалните рамки на идеите за постпаметта и изживяванията на „второто поколение”. Ключови думи: следпамет, […]

Резюме: Проектът на Аби Варбург за история на изкуството е организиран около едно особено схващане за паметта и начините и пътищата, по които тя функционира. Неговата философия на историята на изкуството, която може да бъде генерализирана до философия на историята изобщо, предполага, че историческото познание следва да бъде преобразувано така, че да се движи не […]

Резюме: Текстът се фокусира върху техниките за конструиране на съвременната джендър идентичност, използващи в основата си  образи от новозаветните евангелия. През конкретни примери се прави опит за изследване на стратегиите, чрез които популярната култура припомня, имитира и деформира символни образци на християнската култура, превръщайки ги в лайфстайл модели. Ключови думи: популярна култура, джендър, феминизъм, лайфстайл, […]

Резюме: Статията се спира на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционира паметта. Отношението на изкуство и памет е въведено чрез паралел между Омир и Платон, между епическия и философския опит да се противостои на забравата: как поетът Омир (Oдисея, XI) и философът Платон (Държавата, X) представят паметта и забравата в подземното царство. […]

Разюме: Статията разглежда някои философски въпроси, поставени от състоянието на болния от болестта Алцхаймер. В контекста на едно от заболяванията на старостта, утвърждаваща се все повече като важна част от бъдещето на света, се поставя проблемът за паметта и забравата като основи на идентичността. Главното питане на автора е възможна ли е общност (заедност) без […]

Резюме: Изследователският фокус на предложения текст попада в интердисциплинарното поле на философията, теологията и съвременните артистични практики. Като концентрира вниманието си върху една от най-известните видео инсталации на американския визуален артист Бил Виола – Nantes Triptych (1991), текстът поставя проблема за възможностите и ролята на съвременните технологии в създаването на памет в преплитащите се измерения […]

Ключови думи: атлас, археология на визуалното знание, въображение, монтаж, Варбург Жорж Диди-Юберман (р. 1953) е френски историк и теоретик на изкуството, професор във Висшето училище по социални науки в Париж. Той е куратор на големия проект „Атлас: Как да носиш света на гърба си“, представен между ноември 2010 и февруари 2011 година в музея Рейна […]

Резюме: Как става така, че дълго търпим ситуации и обстоятелства, за които внезапно откриваме, че сме ги обявили за нетърпими? Воден от идеята на Чикагската школа, че „социалното безпокойство“ е контекстът, в който се оголват елементарните форми на социалността, текстът извежда специфичната рационалност на тези форми. Така оголени, те изглеждат като миметически структури, които провеждат […]

Резюме, ключови думи и биография: „Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю). Или по-скоро: Аз се бунтувам, следователно ние сме на път да се осъществим. Просветителен и дълговременен експеримент. Много се говори за бунт в нашия глобализиран свят. Народни въстания, възмутена младеж, детронирани диктатори, президенти, изпуснали олигархическите си нерви, надежди и свободи, потиснати в […]

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа […]

Този текст е откриващата лекция на семинара на Юлия Кръстева Съкровеният бунт от пролетта на 1996 г., публикуван като Julia Kristeva, La Révolte intime. Pouvoirs et limites de la psychanalyse II, Paris: Fayard, 1997. Тук тя продължава работата си от предишния семинар, Смисъл и безсмислие на бунта (вж. Julia Kristeva, Sens et non-sens de la […]

[*] Интервюто е в превод на Ирен Иванчева-Мерджанска. В българския превод някои бележки са пропуснати, а други – добавени, като резултат от неизбежно различните до известна степен компетенции на двете култури, френската и българската. Това интервю стана възможно благодарение и на гранта от Изследователския Център Тафт към университета на Синсинати (The Taft Research Center at U […]

Резюме, ключови думи и биография: В своята концептуализация на човека, дефиниран от способността му да се бунтува, Кръстева неизбежно се докосва и до проблемите на роботизацията, технологиите и виртуалното. Понятията за животното и машината обаче, макар и да се появяват от време на време, и то по многозначителен начин, никога не са във фокуса на […]

Мария Калинова е главен асистент по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2011 г. защитава докторска степен в същия университет. Въз основа на нейната дисертация е написана книгата й Детство и интелектуална история у възрожденските автори (2012). Авторка е на статии по проблеми на литературната теория, епистоларната култура на Българското възраждане, както […]

За корицата e използван фрагмент от   Лучо Фонтана Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване […]

Камелия Спасова е главен асистент по Антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ, в катедрата по теория и история на литературата. „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) е първата й научна книга, която се занимава с напрежението между литературния пример и образцовата творба във философски и теоретични изследвания. От 2009  […]

Амелия Личева е доктор по филология, преподавател в Катедрата по теория на литературата към Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Редактор е в “Литературен вестник” и литературен наблюдател на вестник “Култура”. Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания: “Истории на гласа” (София, 2002), “Теория на литературата. От Платон до постмодернизма” (2005), “Гласове и идентичности в българската […]

Дарин Тенев е доцент в катедрата по теория на литературата в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Специализирал е в университети в Киото и Токио. Интересите му са в областта на теорията на литературата, деконструкцията, модернистичната литература, философията. Автор на „Фикция и образ. […]

На 26.09. 2014 г. Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта”, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски”.  В дискусията, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Александър Кьосев е преподавател по история […]

Марин Бодаков е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св Климент Охридски “, поет и културен журналист. Той е автор на стихосбиркитe Девство (1994), Бисквити (1998) и Обявяване на провала (2002), съставител e на сборника Иван Вазов и… (2000). От 2000 г. е литературен редактор във в. Култура. Marin Bodakov is an Аssociate Рrofessor at the Faculty […]

Фуджии Садакадзу (р.1942) е японски поет и литературовед, специалист по старояпонска литература и литературна теория. Сред последните му книги са стихосбирката Водороде! Стихове за изложените на ядрена реакция (2013) и литературно-теоретичните Граматическа поетика (2014) и Динамика на граматическата поетика (2015). Юлия Кръстева… * Стихотворението е включено в стихосбирката Пюрифай! от 1984 г.

Резюме, ключови думи и биография: В този текст разглеждам скорошната интелектуална рецепция на Кръстева в контекста на знаковото й посещение в България през есента на 2014 г. и в контекста на собствената й работа върху Платоновата chôra, противопоставено на идеята й за „бунта“ в софийското й слово. В текста се твърди, че Кръстева бива подложена […]

Summary, keywords and biography: The aim of this paper is to clarify a part of the relationship between Kristeva and Sartre, which so far has rarely been discussed. At first glance, there seems to be no point of contact between the post-structuralist from Sofia and the existentialist in the postwar France. However, when we reread […]

Резюме, ключови думи и биография: Текстът се фокусира върху връзката между идентичността и езика, то насочва интереса си към писателя мигрант, разглеждайки го като нов тип интелектуалец – скитащия и откъсналия се от корените си творец, обитаващ междинно и неопределено пространство, за когото Юлия Кръстева намира блестящото определение „чудовище на кръстопътя”, което придобива образа на […]

(Коментар към лекцията на Юлия Кръстева „Новите форми на бунт”) Резюме, ключови думи и биография: Този текст представлява опит за проследяване на възможните контексти, в които лекцията на Юлия Кръстева се полага, и нейните дълбинни етически измерения. Всъщност това е критика на нейната позиция относно младото поколение и на връзките й с определена онтология на […]

Новият брой на електронното списание „Пирон” има нов облик, но продължава едновременно две вече съществуващи линии. Първата е, на публикации от традиционната интердисциплинарна международна конференция върху проблемите на културната история на съвременността, организирана ежегодно в гр. Априлци от Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”; последното издание беше посветено именно на „Визуалната антропология”. Втората линия […]

Резюме, ключови думи и биография: „Фасцинацията на истинското” („Die Faszination des Echten”) гласи един от най-известните слогани на странстващата по света от близо двадесет години насам популярно-анатомична изложба на Гюнтер фон Хагенс. Подобно на дискурса, съпроводил етаблирането на фотографията преди 160 години, рекламният и журналистически дискурс около Körperwelten (Body Worlds) прокарва обещанието за едно, така […]

Резюме, ключови думи и биография: Статията е част от изследване, чиято тема е „антимодерността“ в произведения на изобразителното изкуство и във фотографски образи през ХІХ в. Предмет на статията е Италия в творчеството на швейцарския художник Леопол Луи Робер. Робер създава антимодерен образ на Италия, който е вариант на Аркадия. В творчеството на Робер небесният […]

Резюме, ключови думи и биография: Текстът представлява опит за очертаване на едно водещо напрежение във визуалната репрезентация на Холокоста – напражението между дискурса на непредставимостта и този на широкоразпознаваемата иконография на геноцида. Статията се фокусира върху конкретни аспекти на това противоречие и в крайна сметка рискува да го осуети, акцентирайки върху някои общи механизми, които […]

Резюме, ключови думи и биография: Метафората, мислена като процес на пренасяне, при който едно понятие да бъде видяно през перспективата на друго, може да бъде разглеждана като концептуален инструмент, функциониращ като терминологичен филтър на реалността. Една от невербалните манифестации на концептуалната метафора е визуалната метафора – тогава, когато един визуален елемент (агент) е видян през […]

Резюме, ключови думи и биография: В настоящия текст архитектурният артефакт се приема за вид образно-асоциативна нотация – дефиниране и екстернализация на идеи, при която се транслират идеалните ментални образи в материални и обратно, в хода на процеса на комуникация. Този своеобразен процес на маркиране,  кристализирал  mind mapping чрез стабилизиращи архитектурни образни идеограми, определя архитектурата като […]

Резюме, ключови думи и биография: Статията се спира на ролята и значението на геометрията в научните занимания на Декарт. Привежда доказателства, че Декарт първоначално залага на геометрията като на фундамент за организиране на цялото научно познание, докато по-късно отрежда тази роля на метафизиката. Въпреки това, геометрията запазва ключово място във философията му, което е анализирано, […]

Резюме, ключови думи и биография: Под израза „невъзможна фигура” се разбира двуизмерно изображение, което създава впечатление за триизмерен предмет, който обаче не може да съществува в едно Евклидово пространство. В повечето случаи такива изображения опитват да конструират геометрични противоречия. Това, което е невъзможно в тях, е най-вече тяхната пространствена интерпретация, свързана с визуалния ни опит […]

 *  Материалът в това въведение е взет от първата глава на моята книга „Въведение във визуалната култура” (Visual Culture: An Introduction) (Routledge, под печат) Резюме, ключови думи и биография: Основната прогноза на Мирзоеф е, че успехът или неуспехът на визуалната култура зависят от потенциала й за транскултурално мислене, ориентирано към бъдещето, вместо да се залага на […]

Резюме, ключови думи и биография: Публикацията представя резултатите от проведено в рамките на научноизследователския проект „Природа, еволюция и типология на манга комуникацията. Манга в контекста на традиционните печатни медии” качествено изследване, което се стреми да установи устойчива връзка между манга комуникацията и традиционните периодични медии в България, като предлага преосмисляне на визуалната комуникация в посока […]

Резюме, ключови думи и биография: Може ли да бъде видяна, може ли да има субект на катастрофата? Между екстремния филмов експеримент на Елем Климов в „Ела и виж” и философската рефлексия върху бедствието у Волтер, Адорно и Ясуо Кобаяши, този текст повдига въпроса за възможността да има изкуство след катастрофата като въпрос за възможността да […]

Резюме, ключови думи и биография: Според изследванията на Ханс Белтинг, Жорж Диди-Юберман, Майкъл Баксандал, Мишел де Серто върху периода на зараждане и оформяне на визуалната култура на Модерността (съответно на Север при Белтинг и Серто и на Юг при Диди-Юберман и Баксандал) организацията на образа се изгражда под въздействието на една културноисторически обусловена организация на […]

Резюме, ключови думи и биография: Текстът се фокусира върху конструирането на политическите образи в системата на масовата комуникация през няколко примера от българската медийна и политическа действителност. Днес политическите фигури все по-често се представят и консумират през призмата на лайфстайла – детайлите от външния вид и частното пространство имат съществен приоритет над идейното съдържание на […]

Резюме, ключови думи и биография: Предмет на текста са промените – технологични и творчески, които са факт в компонентите, изграждащи и структуриращи екранната пластика. Последната е част както от съдържанието и идеите, така и от технологиите. Екранната пластика еволюира, като ни носи постоянно нови поетикометафорични предизвикателства. Ключови думи: кино, дигитална революция, екранна пластика. Емилия Стоева, […]

Резюме, ключови думи и биография: В рецензията на Тейлър основният акцент е не просто анализът на трите споменати книги, излезли между 1995 и 1997, но принципно и полемично разглеждане на дисциплината визуална антропология. Има две възможности: А. тя е анализ на визуалните аспекти на материалната култура (или дори сетивния опит като цяло) или Б. това […]

Резюме, ключови думи и биография: Текстът разглежда понятието за онтологична трансфигурация на Луи Марен и подемането му от Ханс Белтинг в Антропология на образите и лекото му отместване спрямо употребата на Марен. Сравнителният анализ показва, че докато при първия се настоява на овластяването на образите, то при втория акцент е поставен върху начина, по който […]

Резюме, ключови думи и биография: Периодът от втората четвърт на XIX в. нататък е съсредоточен в изследване на непознатото интересно. Непознаването е това, което поражда желанието за пътешествия, но и това, което засилва възможността за преувеличаване, изкривяване или подмяна на истинността във видяното. Характерът на пътешествието не позволява достатъчна дълбочина на тълкуване. Пътешественикът преминава за […]

Резюме, ключови думи и биография: Въпросът за справедливостта обикновено възниква в случаи, които остават под прага на правосъдието, да речем защото изглежда скъпо, ненужно, нерационално те да станат предмет на следствие или на съдебен процес. В подобни случаи страните или се отказват да спорят, оттегляйки се в мълчалива убеденост в собствената си справедливост, или започват […]

ЕКИП НА БРОЙ  № 5: „EСЕН-ПРОЛЕТ 2011-2012”    Главен редактор: проф. Александър Кьосев Отговорен редактор: Владия Михайлова Координатор: Румяна Каишева Коректор: Василка Шишкова Технически сътрудник: Красимир Терзиев   Броят е публикуван през 2013 г.   ISSN: 2367-7031   *Списание “Пирон” е издание на Културния център на  СУ „Св. Климент Охридски”  

ЕКИП НА БРОЙ  № 3 „ЛИЧНИ ГРАДОВЕ”   Водещ броя: проф. Александър Кьосев Главен редактор: проф. Александър Кьосев Отговорен редактор: Владия Михайлова Коректор: Василка Шишкова Технически сътрудник: Красимир Терзиев Сътрудник Културен център: Йоана Панкова На премиерата на броя той е представен от: арх. Петър Торньов, главен редактор на списание АBITARE, Бояна Гяурова, главен редактор на […]

ЕКИП БРОЙ  № 2 „ Отвъд омразата, отвъд носталгията”   Водещ броя: проф. Александър Кьосев Главен редактор: проф. Александър Кьосев Отговорен редактор: Владия Михайлова Технически сътрудник: Красимир Терзиев Сътрудник Културен център: Йоана Панкова   Броят е публикуван през 2011 г.   ISSN: 2367-7031   * Този брой на списание “Пирон” е подготвен от Културния център на  СУ „Св. Климент Охридски”  и […]

ЕКИП НА БРОЙ  № 1. „Новият Пирон”   Водещ броя: проф. Александър Кьосев Главен редактор: проф. Александър Кьосев Отговорен редактор: Владия Михайлова Технически сътрудник: Красимир Терзиев Дизайн на корицата: Лъчезар Бояджиев Сътрудник Културен център: Йоана Панкова Броят е публикуван през 2010 г. ISSN: 2367-7031 * Този брой на списание “Пирон” е подготвен от Културния център на  СУ „Св. Климент […]

  Тогава:  студент по философия, специалист в Института по философия, член на групата на „метафизиците“ на Гьолечица Сега:  „философ, автор на книги и богослов“, редактор на списание „Християнство и култура“, преподавател в катедра „История и теория на културата“ на ФФ, десен политик. Интервюиращ: Яна Колева Калин Янакиев  

  Тогава: поет, студент по геология за един курс, студент по българска филология,  гост на Синтез и участник в Кръг 39, „един от пионерите на българския сам-издат“; Сега: поет, политик, преминал през гладни стачки и поетически перформанси,  депутат във Великото народно събрание, научен сътрудник в Института за литература към БАН. Интервюиращ: Яна Колева Едвин Сугарев  

  Тогава: студент по философия, овладял от ранна възраст хегелианския диалектически жаргон, сътрудник в Института за младежта, нечувано млад член на ЦК на БКП, „реформатор“, главен участник в Марксовия семинар Сега: социолог, един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“, на обвиненията че е „ляв капиталист”, отговаря, че е замогнал се занаятчия. Интервюиращ: Галина Гончарова Андрей […]

Тогава: завършил философия и психология, нехабилитиран преподавател по философия, специализирал философия на мита в Италия, участник в множество неформални и полуформални семинари и кръжоци Сега: хабилитиран философ; бил е  президентски съветник; активен участник в граждански организации, създател и директор на Дипломатическия Институт на МВнР, посланик в Чехия. Главен редактор на сп.”Дипломация”. Интервюиращ: Владия Михайлова Здравко Попов

  Тогава: най-атрактивният участник в Гьолечица, човекът, който може да иронизира всички, дори метафизиците Сега: преподавател в катедра Философия на ФФ , единственият изследовател на философия на храненето , един от авторите на учебните програми по философия в средното училище Райчо Пожарлиев

  Тогава: хоноруван асистент във Философски факултет, председател на кръжок по естетика, участник в кръжок по етика, член на твърдото ядро на Гьолечица Сега: преподавател в катедра „История на философията“ на ФФ, занимаващ се с дървопластика и мебелиерство, „пописващ поезия“. Интервюиращ: Изабела Йорданова Хараламби Паницидис

  Тогава:  поетеса, студент по Английска филология, член на Клуба по научна фантастика, специалист с английски във Философски факултет, любител на „дискусионната атмосфера на семинара“, ключова фигура на “Синтез” и “Гьолечица”, асистент в Катедра по теория на литературата в СУ  Сега: литературна историчка и теоретичка, преподавател в Катедра по теория и история на литературата в […]

  Тогава: семейна студентска двойка в Българска филология, участници в групата за Метафората, членове на “Синтез” Сега: промоутъри на Cultural Studies в България, той – преподавател в катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масови комуникации, член-основател на фондация „Медийна демокрация“ и на  Института за съвременни дигитални архиви, преподавател в Софийския университет, тя […]

  Тогава: соло-китарист и бек вокал  на рок-групата „Pavement  Stones”,  преминал през Харманлийските казарми и катедрата по „Българска литература”, участник в Магнаурската школа, дипломант на Никола Георгиев, активен участник в Школата в Приморско, ключова фигура на “Синтез” и “Гьолечица”, създател на групата по Метафората и „Формацията”.   Сега: преподавател в катедра „История и теория на […]

  Тогава: аспирант към Института по социология, главен участник в Марксовия семинар и в Гьолечица от първите й години Сега: социолог, главен редактор на сп. „Социологически проблеми“, член на редакционния съвет на сп. „Критика и хуманизъм”, член на редколегията на сп. „Хетеродоксия”, член на БСА, преподавател в(от) Департамента по философия и социология в НБУ Интервюиращ:  […]

  Тогава: кандидат-студент във ВИТИЗ, шприцьор 7-ми разряд, член на групата около Деян Деянов и на групата около Цочо Бояджиев, респективно представител на „младежкото поколение“ на Марксовия семинар и едно от най-отличителните присъствия на Гьолечица, организатор на семинара в Елена, първият защитил дисертация по средновековна философия Сега:  една от главните фигури на българската школа по византийска философия, […]

  Тогава: централно софийско дете, студент по философия с профил социология, участник в множество купони, научен сътрудник в Института за младежта  Сега:  социолог, председател на Управителния съвет на Институт “Отворено общество”, член на Международната асоциация по социология; заместник-председател на Българската асоциация по социология, преподавател и ръководител на катедра „Социология“ на ФФ.   Интервю с Петя Кабакчиева

  Тогава: аспирант към катедрата по философия в СУ, недопуснат до публична защита,  „хрушчовист“, автор на „Фашизмът“ Сега: първият президент на демократична България Интервюиращ:  Галина Гончарова Желю Желев 

  Тогава: футболист, студент по философия, четящ страница по страница „Критика на чистия разум“, участник във Витгенщайновия семинар, инициатор на Марксовия семинар и конференцията в Гьолечица  Сега: „негугълабилен, нито философ, нито социолог, нито поет и нито футболист“, привърженик на  умерения регрес в рамките на закона, създател на Института за критически социални изследвания   Интервюиращ: Владия Михайлова […]

  Тогава: студент в профил „Социология“ на специалност Философия, участник на множество семинари и кръжоци, един от главните участници в Марксовия семинар,  член на „Комитета за защита на Русе” Сега: „социолог, ама не от онези социолози, които виждате по телевизията“, преподавател в катедра „Социология“ на ФФ, член на Института за критически социални изследвания.   Интервюиращ: Ваня […]

  Тогава: „черна птица“ в специалност “Педагогика” с последователни философски интереси, „постоянен член на Гьолечица“. Сега: „академичен човек“, преподавател в Катедра “История на философията” във ФФ, едно от най-разпознаваемите лица на българската медиевистика Интервюиращ: Яна Колева Интервю с Олег Георгиев /поради технически причини първоначално беше качен нередактиран вариант на интервюто. Екипът на онлайн сп. “Пирон” […]

  Тогава:  Кандидат-студент по физика, приет  философия първата аспирантка на проф. Кирил Нешев, участник в „интензивен купонджийски живот“ и  участник в Платоновия семинар, основно действащо лице на конференцията в Гьолечица Сега: преподавател в Катедра по Логика, Етика и Естетика на ФФ, ръководител на магистърска програма „Социални изследвания на пола“.   Интервюиращ: Владия Михайлова Недялка Видева

  Тогава: Участник в първата организирана съпротива на български интелектуалци срещу режима на Тодор Живков на 18-ти ноември, в 272-а аула на Софийския университет, студент по архитектура за две години, нереализиран научен сътрудник към Института на МВР, инициатор и домакин на Философския салон, Сега: (починал на 12.02. 2014 г.)  създател на АСП, преподавател в катедра […]

  Тогава: поет, нереализиран филолог и психолог, участник в Платоновия семинар, главен организатор на Гьолечица. Сега: доайен/“патриарх“ на изследванията по „стара и средновековна философия и култура” в България, „автор на няколко стихосбирки“ и занимаващ се „напреднало любителски” с фотография.    Интервюиращ: Яна Колева Цочо Бояджиев 

  Тогава: „художник по рождение“, 17-годишен студент в Художествената академия, непредпазливо завърнал се от Америка член на „Синтез”, докладчик на школата в Приморско, един от главните участници в Постмодерния семинар в НОИ, прочут симулатор и удвоител.  Сега: един от основателите на Института за съвременно изкуство, „един от тримата най-известни, родени в България, съвременни художници с фамилно име […]

  Тогава: „от малък иска да стане художник“, възпитаник на полувисшия медицински институт по зъботехника, студент в специалност „Стенопис“ в Търново, член на групата „Градът“, член на „Синтез“ Сега: художник, преподавател в катедра “Мода“ на Националната художествена академия. Интервюиращ: Ваня Еленкова Греди Асса